— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.
Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.
— Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще та стане.
Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка… * * *
Пътуването до ваканционната хижа се превръща в екстремно изживяване за свързване между майка и син…
Щом слезе, направо я награбих – пак опитах да я ближа и смуча до екстаз, този път според нея бях още по-близо:
Сивушка промуча още веднъж, отвори страшно очите си и престана да диша.
Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.
Тази басня не е толкова известна, но е сред най-хубавите произведения на Елин Пелин. След като я улавя, лисицата пита гъската какво би направила ако беше на нейно място.
Духовните дарове не се измерват ??????? в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието.
По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…
Най-после се изви и като демон полетя надолу и кацна царствено върху острите насрещни скали.
По този начин започва една от най-хумористичните приказки от Елин Пелин. В нея слабоумните герои изпадат в най-невероятни ситуации, заради своята абсурдна глупост. Намират тиква на пътя и без да знаят какво представлява тя. Решават, че е яйце и започват подред да го мътят. Тиквата се търкулва извън погледа на глупаците.
Той пише разкази и повести, които са обвързани с българското село и с нелесната съдба на бедните.